Здравейте, казвам се Мартин и съм на 20 години. Искам да ви разкажа една истинска история за Хижата в Люлин или по-позната на хората като Лудницата. Може би някои от вас са чували за село Люлин, което се намира до село Дивотино в град Перник. След идването на социализма на власт, както и навсякъде в България имотите на много хора са били национализирани в полза на държавата. Това не е нищо необичайно за това време. Във въпросното село Люлин, местното население преживяло особено трудно национализацията на имотите, защото хората останали без земите си, съответно и без препитание. Говори се, че някои дори посегнали на живота си от отчаяние, че са останали без земите си, които до тогава били основният им поминък и в частност става въпрос за мястото, където била построена една хижа. Тази хижа на пръв поглед била съвсем обикновена и дори много предпочитана за почивка, тъй като се намирала високо в планината и гледката била много красива. В последствие обаче започнали да се случват странни неща на почиващите. Много самоубийства стнали през годините. Това ставало главно като хора падали през терасата и през парапета на стълбището, но според техните близки те нямали причина да посегнат на живота си. Говори се, че мястото е прокълнато от някогашните собственици на земите. В последствие хижата престава да функционира, поради лошата си слава и започват да се носят слухове, че там може да започнеш да виждаш неща, които реално не съществуват. И така започват да наричат хижата ""Лудницата"". От месеци чувахме аз и приятелите ми истории за тази Хижа или по-скоро Лудница. И понеже ние сме големи фенове на екстремните преживявания, решихме най-накрая да се организираме и да отидеме да видим с очите си за какво ставва на въпрос и наистина ли е толкова страшна и зловеща колкото се говори. Действието се развива преди няколко месеца. Аз, заедно с още 5 души, от които 3 момчета и 2 момичета - общо бяхме 6. Тръгнахме с 2 коли към 10 вечерта. Стигнаме до селото и започнахме да се качваме по стария път нагоре, защото бяхме чули, че нагоре се намира самата Лудница. Пътят е изключително зле за коли. Пътя не е поддържан от години и съответно имаше дупки, които бяха буквално по метър дълбоки. Колкото по-нагоре се качвахме, толкова по-зле ставаше самият път. Стигнахме до горе долу средата на пътя и спряхме колите, защото нямаше как да се продължи. Слязохме от колите и почнахме да мислим какво да правим. Съответно решихме аз с още двама от приятелите ми да тръгнем нагоре пеша, за да видим колко още път остава до самата Лудница и след това да звъннем на останалите и да им кажем. Аз и двамата ми приятели тръгнахме нагоре, а другите останаха при колите. Пътя беше доста зловещ. Заобиколени бяхме от дървета, из мрачен път и без осветление. Пуснахме фенери на телефоните и започнахме изкачване. След около 30 мин ходене, стиганхме до път, който се разделяше. Имаше за наляво, имаше и надясно, който всъщност си беше и главният път. Звъннахме на приятелите ни, които бяха долу с колите по средата на пътя и им казахме да се пробват да качат колите до горе, където е разклона. Ние продължихме по главния път отново в мрак и гъсти дървета. Нашите приятели успяха по някакъв начин да качат колите по този ужасен път. Оставихме двете коли горе на разклона и тръгнахме пеша отново, но този път всички заедно. След още 20 мин ходене, стигнахме до един голям кръг, в който отново имаше 2 пътя. Някои от групата решиха да се откажат и казаха да си тръгваме, защото няма да я намериме и може да сме объркали пътя. Аз обаче им казах да застанат и продължих по главния път сам, където буквално след 5 мин видях огромна сграда. Викнах приятелите ми и тръгнахме натам. Тя изглеждаше наистина мрачно и зловещо. Беше заобиколена от храсти и дървета. Открихме един вход отпред и влязохме. Още със самото влизане се усеща една лоша енергия. Разгледахме първия етаж, след това отидохме до втория и третия, където имаше огромни коридори със стаи. Поседяхме около 15-20 мин вътре и почнахме да слизаме. Стигнахме до втория етаж, където чухме стъпки от първия етаж. Спряхме за момент и тръгнахме към първия етаж бавно. Когато се върнахме долу, нямаше никой. Огледахме навсякъде. Когато тръгнахме да излизаме от Лудницата, открихме подземие, в което не открихме как да слезем, защото не намерихме входа. Има вероятност да е бил зад Лудницата, но нямаше как да отидем, поради многото храсти и дървета. Излязохме от нея, и тръгнахме да се връщаме. И буквално 2 минути след излизането от Лудницата, чухме смях, типичен за някой психар. Не знаеме дали е имало човек или е било нещо друго. А и какво ще прави човек там горе, буквално в нищото, 12 часа през нощта? Както и да е. Върнахме се до колите, качихме се и тръгнахме. Докато слизахме изведнъж нещо мина пред нашата кола, защото ние бяхме отпред. Приличаше на дете, но не мога да кажа със сигурност. Всички в колата го видяхме и спряхме. Когато излязохме, нямаше никой. А дори да е било дете, къде изчезна? Защото около нас имаше пропаст. А и като цяло няма логика да има малко дете по този път в 12 през нощта. Върнахме се в колите, слязохме долу в селото и тръгнахме да се прибираме. За щастие всички се върнахме живи и здрави, но това, което всички преживяхме там, трудно можем да забравим. Наистина беше вълнуващо, но и едновременно доста притеснително, защото не знаеш какво те очаква. Може и ни сметнете за луди или да кажете, че това са пълни глупости, но всеки има право на мнение и да вярва на каквото си иска. Но пък.. аз реших да споделя моята история, която вероятно на повечето ще им прозвучи банална, но аз знам ние какво видяхме и чухме, докато бяхме там. Така че за всеки, който има желание да отиде там, нека има едно на ум.